Във всички клинични специалности основната причина за диагностични грешки е непълното изследване на болните. Това важи и за тези с ревматични заболявания, при които клиничното изследване нерядко се ограничава само с оплакванията и промените от страна на опорно-двигателния апарат.

Недостатъчно задълбочената оценка на останалите органи и системи води до пропускане на важни анамнестични данни и обективни признаци, които са необходими при изграждане на диагнозата, както и за цялостната оценка на съответното ревматично заболяване.

Съвременното диагностициране и ранното и адекватно лечение на болните с този вид болести има изключително значение за предотвратяване или забавяне на тежките и необратими поражения от страна на опорно-двигателния апарат и вътрешните органи.

Надяваме се, че настоящото "Практическо ръководство по ревматология" ще фокусира вниманието на българския лекар към ревматичната патология и ще обогати възможностите му относно диагностичния и терапевтичния подход към нея.

То включва обща и специална част. В общата част са отразени изследването на ревматично болния и тоничната диагностика, отнасяща се за горен и долен крайник, глава, шия и торс.

В специалната част на книгата в синтетичен вид и в подходяща за бърза ориентация форма са разгледани диагностичният подход, диференциалната диагноза и основните принципи на лечението при най-важните и често срещани нозологични единици от основните раздели на ревматологията.

Ръководството е предназначено за ревматолози, интернисти, ортопеди, физиотерапевти, общопрактикуващи лекари, невролози, както и за студенти по медицина, за всички, които трябва да придобият основна практическа ориентация за работа с ревматично болни.